Пясъкът и пръстите
жълтото и кожата
сълзите и часовника-

Ще дотичам плахо
ще се спра на мигла разстояние,
ще ме спреш с очи,

 
 
Заровена под хиляди юрганни лъжи, с пукнати кости и съвсем пропуснала дребния шрифт. Когато си прекалено зает да прегърнеш майка си и да честитиш празника на приятеля си, когато копаеш все по-дълбоко и никога не разопаковаш до к...

Губя гласа си... Всеки ден, всеки час нещо, някой отнема по частица от моя глас, от моята вяра. Няма за какво да се боря на всяка цена. Имам удобно легло с мека възглавница, топла стая (няма значение, че е 2 кв.м и я деля с още две мо...

Когато се изпразваш по стените
с претенцията, че твориш КУлтуРа
Когато псуваш (полу) скрито -

На неотговорените въпроси отговорът се помни най-дълго! Запалката умираше - много я дразнеше всичко смъртно. Миришеше. Трябваше да почисти, но беше уморена. Последният беше красив, много. И тези я дразнеха. Той умираше за нея, тя прос...

Замина си. Беше гореща нощ. Градът пулсираше, дърветат хриптяха, луната пушеше. Тя си заминаваше. Събра набързо дрехите си. Той се загледа в лилавата рокля. Носеше я, когато се запознаха. Беше като пролетен цвят, смехът и се извисяваш...

Рисувам облаци
и скривам слънцето
Пресушавам всичките дъна

Много е опасно! Когато е в началото си ти се струва успокояващо, приласкава те, някаква сигурност те опива и страхът, напрежението се губят в дебрите на дима. Хубаво ти е, уютно, далечно, смислено или без-, все едно. После релси, а по...

Миглите ми издават странен звук. Свивам пак цигара. Усмихвам се, защото ми се плаче. Все така... Тихо, замислено, близо... Трудно ми е. Ръцете ми треперят от известно време, без причина. Усещам! Вени, тупти, подсмърча. Много лица, нав...

Метални стружки по восъчно лице
мъртви пеперуди като залагалка
Камък и ръждясало длето

 
Когато всичко свършва
и самотата някак си тежи,